Същият преподобни Касиан до игумен Леонтин за светите скитски отци и за благоразумието
Същият преподобни Касиан до игумен Леонтин за светите отци в скита и за благоразумието. Слово, пълно с голяма полза Свети Герман и аз, който беше мой духовен приятел в детството, в образованието, в армията и в другия живот, пристигнахме в скитската пустиня, където живееха най-опитните отци, срещнахме авва Мойсей, човекът на светеца, който блестеше не само действени добродетели, но и духовни съзерцание на Бога. Със сълзи го молехме да ни каже едно наставление, чрез което да постигнем съвършенство. Когато го молехме дълго време, той каза: “Деца, всички добродетели и начинания имат своя цел. Тези, които се насочват към него и се насочват, достигат до желания край. В края на краищата земеделецът усърдно обработва земята, независимо дали е в жега или в студ, защото иска да запази очите си чисти от тръни и плевели, и краят на неговия труд е насладата от плодовете. И търговецът не се страхува от беди нито на море, нито на суша, той търгува усърдно, защото целта е да спечели печалба от печалбата и воините не се съобразяват с бремето на битките, нито с дългите пътувания, защото те имат мярка за показване на смелост и спечелване на военни почести. сетивата, ние обичаме да четем и да се учим от писанията, да извършваме всички трудове, и послушание, и отдалечаване от всичко земно, и пребиваване в тази пустиня. Ние, отговаряйки, казахме: „Заради Царството Небесно“. На това авва Мойсей каза: „Ти добре каза за края. Но не каза какво намерение трябва да гледаме, за да достигнем Царството Небесно, без да се отклоним от правия път.“ И когато млъкнахме, без да знаем какво да кажем, старецът обясни: „Целта на нашия обет, както вече казахме, е Царството Божие, а намерението е чистотата на сърцето, без която е невъзможно да се постигне тази цел. Нека умът ни винаги да бъде в това намерение и когато се случи сърцето да се отклони от правия път, нека веднага да го поправим, както строителят коригира посоката. Блажени Павел също знаеше това, и това е защо той каза: „Забравям онова, което е напред, стремя се към целта, за наградата на високото призвание Божие“ (Флп. 3, 13-14) Ние правим всичко, презираме всичко: и родината си, и богатството, и целия свят, за да придобием чистота на сърцето от правия път и често се е случвало на мнозина, като са започнали да се отказват, презират богатството, и среброто, и целия свят, но веднага започват да беснеят и да се ядосват на лопатата, на иглата, на книгата. страст на гнева.Ако се гневим на брата си дори в малки неща, тогава се отклоняваме от намерението си и блаженият апостол е знаел за това, затова е казал: “Ако предадох тялото си на изгаряне, но нямах полза” (1 Кор. 13, 3). „Любовта не завижда, не търси своето, не бърза да се гневи, не замисля зло” (1 Кор. 13, 4) Изграждат чистота на сърцето, за да издържат на пост и бдение, като се намират в четенето и пеенето на псалми. презираш брата си и го наскърбяваш, богатствата и отречението от целия свят не са съвършенство, както вече беше казано, защото съвършенството не е в тях, а се придобива чрез пост, бдителност и четене на писанията, когато не сме придобили любов към Бога и ближния, той има Бога в себе си и умът му е винаги с Бога.” На това Херман каза: “И кой от тези, които са свързани с това тяло, е в състояние да държи ума си винаги в Бога, така че да не мисли за нищо: нито за посещение на болни, нито за приемане на чужденци, нито за занаяти, нито за друго постоянно потребление? И накрая, как може човешкият ум винаги да съзерцава безмерния и невидим Бог и да не се отклонява от съзерцанието?” Мойсей отговори: „Винаги да съзерцаваш Бога и да не се отдалечаваш от Него по начина, по който мислиш, че е невъзможно за човек, облечен в плът и обременен с немощи. Бог може да бъде съзерцаван по друг начин. Съзерцанието на Бог може да бъде схванато по много начини. Защото Бог може да бъде познат не само в Неговата благословена и неизмерима природа – това ще бъде дадено в бъдещия век само на Неговите светии. Той може да бъде познат от величието и красотата на Неговото и от Неговия ред и провидение, което се случва всеки ден, и от Неговата истина и Неговите чудеса, които Той показва във всякакъв вид, когато мислим за Неговата безмерна сила и никога не заспиващо око, което вижда тайните на сърцата и нищо не е скрито от Него, тогава, изпълнени със страх, ние Му се покланяме. мъдрост и непостижимо дълготърпение, което търпи беззакония на грешниците, ние Го прославяме, че за нас, които не сме направили нищо добро, Той благоволи да ни спаси от заблудата. Когато мислим, че врагът на нашия дявол побеждава в нас, така че ние имаме желание и склонност към добро. вечен живот, ние Му се покланяме. Има и безброй начини за съзерцание на Бога, които според нашите действия и пречистване се прераждат в нас и чрез тях можем да съзерцаваме и познаваме Бога. искаме, докато имаме много мисли и зли мисли; те са фини и идват тайно и ние не само не можем да ги забраним, но и ни е много трудно да ги разпознаем. Ако е възможно, бихме искали да се научим да бъдем свободни от тях и да не ни притесняват.” Моисей отговори: “Невъзможно е тези мисли да не притесняват ума. Но да ги приеме и да живее в тях или да ги отхвърли е възможно за всеки, който положи усилия. Не зависи от нас дали мислите ще дойдат, но е в нашата власт да ги прогоним. По същия начин промяната на нашите мисли зависи от нашата бдителност. Понякога изучаваме Божия закон мъдро и често, рецитираме псалми и песни, престояваме в пости и бдения и често си спомняме за бъдещите неща – небесното царство и всички Божии дела – тогава злите мисли намаляват и не намират място за себе си. Когато сме в светски молби и суетни и празни разговори, тогава злите помисли се множат в нас, но от воденичаря зависи дали мели ръж или плява, една постоянно движеща се жена не може да се отърве от мислите, но от нас зависи дали да й дадем духовни наставления или физически действия.” Старецът, като видя, че сме изненадани и учудени от това, и ненаситно жаден да слуша думите му, мълчеше. за известно време и продължи: „И тъй като вашата любов е слушала толкова дълга дума и все още искате да слушате, мисля, че наистина искате да научите за съвършенството. Искам да ви разкажа за най-особената добродетел, тоест за благоразумието, което стои сред другите добродетели, като царица на планина, и да покажа нейното превъзходство, и височина, и полза не само с нашите думи, но и с древните мисли на отците, тъй като Господ ще даде благодат на разказвача, според желанието и достойнството на слушателите. Това не е малка добродетел, която идва от най-особените дарове на Светия Дух, за които апостолът говори: „Защото на един се дава чрез Духа мъдрост, на друг чрез същия Дух слово на знание; на друг вяра в същия Дух; на друг дар да изцелява в този един Дух; … на друг разпознаване на духовете“ (1 Кор. 12, 8-9). Назовавайки всички дарове, апостолът добавя: „И всичко това става от същия Дух”. Така че виждате, че разпознаването не е земен и не малък дар, то е най-големият дар на Божията благодат. Ако монахът не го следва с цялата си сила и бдителност и не се научи да разсъждава с твърдо мислени духове, които влизат в него, той не само ще трябва да падне в най-лошите ями на греха, но и да се спъне на равни и правилни места. Спомних си как в моята младост в Тиваида, където живееше блаженият Антоний, старейшините се събираха с него и обсъждаха с него коя е най-голямата добродетел, която може да запази един монах невредим от дяволските примки, казваше какво мисли. Някои казаха: пост и бдителност, защото с тях по-лесно се приближава към Бога. Други: не придобиване и презряване на притежанията, защото това освобождава ума от многоплетените въжета на светските молби и тогава е по-лесно да се приближим до Бога. Други са предпочели добродетелта пред милостинята, защото Господ е казал в Евангелието: “Ела, благословени от Моя Отец, наследи Царството, което ти е приготвено от създанието на света. Защото гладен бях, и Ти Ми даде да ям” (Мат. 25, 34-35). И докато всеки казваше каква според него добродетел доближава човека най-много до Бога, мина почти цяла нощ. Накрая блаженият Антоний каза: „Всичко, което казахте, е както необходимо, така и полезно за онези, които търсят Бога и искат да дойдат при Него. Но не ни е позволено да даваме предимство на никоя от тези добродетели, защото видяхме мнозина, които отидоха на постни бдения, а самите те бяха преместени в пустинята и претърпяха такава крайна бедност, че дори не запазиха ежедневната си храна, и раздадоха толкова много милостиня, че нямаха достатъчно имущество за раздаване, и тогава те отпаднаха от добродетелта и паднаха в безчестие. Но защото, според мен, те не притежаваха дар на благоразумие окото на душата и светило, според евангелското слово, което казва: „Светлината на тялото е окото. И така, ако окото ви е здраво, цялото ви тяло ще бъде светло. Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина.” Ето какво прави благоразумието: то изпитва всички мисли и действия на човека и отделя и разделя всяко зло и нежелано за него дело и прогонва всяко изкушение от него. Всеки може да научи това от божествените писания, които разказват за това. Саул беше първият, който стана цар на Израел и понеже очите му не бяха прозорливи, той беше замъглен в мислите си и можеше не защото Бог не беше доволен от неговата жертва, но той трябваше да изпълни Божията заповед (1 Царе 10, 1). Той разгневи Бога с това, което искаше да Му угоди (1 Царе 15, 19, 23). не се гневи” (Еф. 4, 26). Благоразумието управлява живота ни, както е писано: “Където няма разумно управление, хората западат” (Притчи 11,14). Писанията наричат благоразумието съвет; от Писанията се учим да не правим нищо без благоразумие. И дори духовното вино, което радва сърцето на човека, не трябва да се пие безразсъдно, както е казано: „Пийте вино с весело сърце (Проп. 9:7); не за царете… да пият вино (Притч. 31:4)”, а още е казано: „Като град разстроен и без стени е човек, който не владее себе си” (Притч. 25, 28). Това е мъдрост, това е знание и разум, без които не можем да съградим вътрешния си дом или да съберем духовно богатство, както е казано: „Домът се гради с мъдрост и се укрепва с ума; със знание килерите се пълнят с всички скъпи и красиви вещи” (Прит. 24, 3-4). Благоразумието се нарича още твърдата храна на онези, чиито сетива са обучени чрез дълго обучение да различават доброто от злото. От това ясно се вижда, че никоя добродетел не може да бъде придобита без благоразумие и не може да бъде непоклатима докрай. Благоразумието е майка и пазител на всички добродетели.” Това са вярванията и мненията на св. Антоний и много отци са съгласни с него. Можем да потвърдим мнението му с ученията на по-късните отци и нашите съвременници. Спомнете си стареца Желязо и жалкото падение, което претърпя преди няколко дни пред очите ви. Защо се случи това? Дяволът, подигравайки му се, го завлече от такъв висок живот в дълбините на смъртта. Спомняме си как той живя в пустинята петдесет години, като придоби аскетизъм и голямо въздържание, и живееше в най-далечната пустиня, и обичаше уединението. И след толкова много трудове и подвизи дяволът му се присмял и старецът паднал, което довело до безутешни сълзи всички отци и братя в пустинята. Той не би изстрадал това, когато беше утвърден от благоразумието на добродетелта и тя щеше да го научи да не слуша собственото си мнение, а да се подчинява на съветите на бащите и братята си. Той толкова много следваше собственото си мнение, като искаше да пости и да стои далеч от хората, че дори на празника Свети Великден не отиде на трапезата с отците и братята, за да не трябва да яде зеленчуци с тях и това, което ще се сервира на яденето и по този начин да не наруши намерението си и правилата на желанието, че той прие ангела на Сатана и му се поклони като ангел на Светлината, и му заповяда да се хвърли в най-дълбокия кладенец на полунощ, за да научи от опит, че вече не се страхува от никакви неприятности поради големите му добродетели и се случиха богоугодни трудове, и с голяма мъка го измъкна жив. След това той живял два дни и умрял на третия, оставяйки брат си Пафнутий безутешен. Старецът Пафнутий от голямо човеколюбие си спомни за многобройните трудове на стареца Ирон и за многото години, прекарани в пустинята, и не го изключи от помен и приношения за мъртвите, защото той не беше причислен към умрелите. А какво да кажем за другите двама братя, които живееха от другата страна на Тиваидската пустиня, където понякога се намираше блаженият Антоний. Една безразсъдна идея ги тласна да отидат в пустинята, голяма и безлюдна, така че Господ да направи чудо и да им даде храна от далеч мазиците, а това племе е по-диво и по-жестоко от всички диви племена и божественото провидение превърна тяхната жестокост в човеколюбие и те посрещнаха братята с хляб. Един от братята, понеже благоразумието му беше засегнато, с радост и благодарност прие хляба, мислейки, че това жестоко и диво племе, винаги радостно за човешката кръв, не би им съчувствало и не би донесло храна, ако Бог не го беше вдъхновил. Другият отхвърли храната, защото му беше донесена от хора, и, оставайки с неблагоразумното си мнение, умря от глад. Въпреки че от самото начало те бяха замислили нещо много лошо, след като възприеха глупава и пагубна мисъл, но единият, когато благоразумието му беше засегнато, добре коригира това, което беше самонадеяно и глупаво замислил, а другият остана при своя глупав план и, като се отклони от благоразумието, навлече върху себе си смъртта, която Господ искаше да предотврати. Какво да кажа за другия – чието име не искам да споменавам, защото е още жив – който често приемаше демон като ангел, получаваше откровения от него и често виждаше ясна светлина в килията си. И тогава дяволът му заповядал да вземе сина си, който бил с него в манастира, принесъл жертва на Бога, за да заслужи равен дял с патриарх Авраам. И той беше толкова измамен от демоничните инструкции, че щеше да намушка сина си, ако не беше видял, че баща му точи нож, което той никога не е правил, и приготвя въжета, за да върже сина си като жертвен принос. Толкова много може да се каже за заблудата на месопотамеца, който живееше във въздържание и беше в затвора дълги години, а дяволът толкова много му се подиграваше с откровения и сънища, че след толкова много трудове и добродетели, че надмина всички тамошни монаси, той падна в юдаизма и в обрязването. Понеже дяволът, като искаше да го съблазни, често му показваше истински сънища, за да приеме по-късно заблудата, дяволът му показа една нощ целия християнски народ с апостолите и мъчениците, помрачен и пълен с всякакъв срам, в скръб и сълзи, и еврейския народ с Моисей и пророците – озарени с голяма светлина, в радости и веселие. От всичко казано става ясно, че те не биха били подложени на такъв присмех и подигравка, ако имаха дарбата на благоразумието.” На това Херман каза: „От разказите на новите и от наставленията на древните бащи става ясно, че благоразумието е източникът, коренът и главата и уверението на всички добродетели. Искаме да научим как да го придобием и как да разберем дали това е истинско благоразумие от Бога или лъжливо и мнимо, дяволско?“ Тогава авва Моисей каза: „Истинското благоразумие идва, когато има истинско смирение, когато разкриваме на отците не само какво правим, но и какво мислим, и не вярваме на нищо на собственото си мнение, но във всичко следваме думите на стареца и имаме за добро само това, което старците са изпитали. Това действие не само поддържа монаха в правия път, но и го предпазва от дяволските мрежи. Този, който ръководи живота си според мъдростта и съветите на съвършените, не може да изпадне от заблудата на дявола, защото дори преди да придобие дара на благоразумието, това, което открива и разкрива на бащите, ги отслабва и намалява. Ако змията бъде извадена от тъмния куб, тя се опитва да избяга и да се скрие, така че и злите мисли, когато ги показвате, се опитват да избягат от човека. И за да видите по-добре тази добродетел, ще ви разкажа за авва Серапион, както и той казваше на идващите при него да се пазят. Той каза: „Когато бях млад, живеех с дядо си. След като ядох, той стана от яденето и под влиянието на дявола открадна крекери и яде тайно от моя авва. Правех това дълго време, но когато тази страст ме обзе, не можах да я победя, само съвестта ми ме осъди и се срамувах да кажа на стареца. Това се случи по волята на човеколюбивия Бог, някои братя дойдоха при стареца и го попитаха за мислите му. Старецът отговори: “Нищо не вреди на другия човек и не угажда на демоните.” Той също им говори за въздържание Бях свикнал да крада. И като се хвърли на земята, той поиска прошка за миналите си грехове и утвърждение за бъдещето: „Чедо, твоето признание освободи и мен, и теб, който мълчахме, и дявола, който те измъчваше с мълчанието си, ти го прониза и до днес му позволи да те обладае, без да му противоречиш или да го изобличиш. Той вече няма да има място в теб, защото ти го извади от сърцето си и го изясни.” Старецът още не беше довършил думите си и стана ясно как огнена свещ излезе от вътрешностите ми и изпълни къщата със смрад, така че присъстващите изглеждаха сякаш гори много сяра. Тогава старецът каза: „Господ беше, който потвърди моите думи и твоето освобождение със знамение.” Така чрез изповедта страстта на лакомията и това дяволско действие отстъпиха от мен и след това такова желание дори не ми хрумна.” Следователно от това, което ни каза авва Серапион, научаваме, че тогава дарът на истинското благоразумие е достоен за нас, когато се уповаваме не на благоразумието на собствените си мисли, а на ученията и наставленията на отците. Защото не чрез друг порок, а именно чрез този, дяволът води монаха в клопките, така че той отхвърли съвета на бащите си и последва собствената си воля. Можем да разберем това, като погледнем светските науки и умения. Въпреки че можем да го вземем в ръцете си и да го видим с ушите си, но не можем да го научим сами, но имаме нужда от добър учител – няма ли да е лудост да мислим, че духовното изкуство е най-трудното от всички изкуства, защото е невидимо, вижда се само от сърцето – може да се научи и без учител. Когато няма такова изкуство, не се раждат временни проблеми, а погибелта на душата и вечната смърт.” Херман каза: „Причината, поради която крием мислите си, е срамът, а също така чухме, че бащите, често слушайки мислите си, не само не изцеляваха братята си, но и ги порицаваха и ги довеждаха до отчаяние. И ние сами видяхме как се случи на някои места в Сирия. Един брат разкри мислите си на стареца там с цялата простота и искреност, без да се срамува, той разкри тайната. И старецът, току-що чул, беше ядосан и смутен срещу брат си, мнозина, като чуха за това, се срамуваха да разкрият мислите си на старейшините. тъй като мнозина, гледайки старостта и изразявайки своите мисли, изпадаха в отчаяние поради неопитността на слушателя. Имаше един брат, който беше ядосан на стареца и му каза мислите си. Старецът, тъй като беше неопитен, нарече брата нещастен и недостоен за друга обида. Като чул това, братът изпаднал в отчаяние и напуснал килията си. По Божието провидение авва Аполос, най-опитният от старците, го срещнал и като го видял объркан и много тъжен, го попитал, казвайки: “Чедо, каква е причината за твоята тъга?” Отначало той не отговори нищо поради голям копнеж. И по-късно, когато старецът го питаше дълго време, той разказа какво се случи с него, като каза: “Често ми идват мисли, които ме мъчат, и отидох да ги кажа на един старец и според него нямам надежда за спасение. Отчаян съм и сега отивам в света.” Като чу това, старецът Аполос много се молеше и умоляваше брат си, казвайки: “Не се чуди, чедо, и не се отчайвай. Аз вече съм толкова стар и побелял, и такива мисли са много досадни за мен. Не се отчайвай от такава възбуда, която се лекува не толкова от човешка ревност, а от Божията мъжествена любов. Ти сега само ме изслушай и се върни в килията си.” Братът така и направил. И авва Аполос, оставяйки го, отиде в килията при стареца, който беше ядосан на сутиена и, застанал до килията, се молеше със сълзи, казвайки: „Господи, който носиш изкушения за добро, върни борбата на този брат на този старец, нека научи от опит това, което не е научил в старостта си от дълго време, как трябва да съчувстваш на угнетените“. Свършил молитвата и видял етиопец да стои недалеч от килията и да стреля със стрели по стареца. Старецът, поразен от тях, се въртял насам-натам като пиян и като не издържал, напуснал килията и тръгнал към света по същия път като по-младия. Авва Аполос, знаейки какво става с него, го срещна и го попита: „Къде отиваш? Каква е причината за твоето объркване?“ Старецът разбрал, че светецът знае какво се случва с него, и от срам замълчал. Авва Аполос му каза: „Върни се в килията си и познай слабостта си. Не позволявай на дявола да те познае, иначе ще бъдеш презрян от него, защото не си достоен да се бориш с него. А какво да кажа за битката? Ти не успя да отблъснеш дори една от неговите атаки. И това се случи с теб, защото ти прие най-малкия брат, който беше победен от нашия общ враг, и вместо да го насърчиш на подвиг, ти хвърли го в отчаяние, като не си спомни онази мъдра заповед, която гласи: „Не щади ония, които са водени на смърт, и изкупи ония, които са предназначени за смърт.” Ти не си спомни притчата за нашия Спасител, която казва: „Той не ще пречупи тръстика и тлеещ фитил” (Мат. 12, 20) Никой не би устоял на нападенията на врага угаси естествения подтик, ако Божията благодат не беше защитила човешката слабост, помолете се заедно на Бога да отнеме изпратеното ви наказание. Като каза това и се помоли, той веднага го освободи от атаката и го посъветва да помоли Бог да му даде слово на наставление, за да разбере в кое време трябва да бъде изречено словото. От всичко казано виждаме, че няма друг път на спасение, по който да преминем, без да се спъваме, как да разкрием помислите си на най-благоразумните отци, за да ни насочат към добродетелта, а не да следваме своята мисъл и собствената си преценка. Дори ако се случи да бъде с един прост старейшина или с няколко неопитни, човек обича да бяга от тях и да разкрива мислите си на опитните отци, а не да презира предаването на предшествениците. Защото те не го предадоха от себе си, а от Бога и Божествените писания. Това можете да научите от много места в Божествените писания, особено от историята на свети Самуил, чиято майка го посвети на Бога, но когато Бог го призова за първи път, и за втори път, той го научи и го инструктира как да отговаря на Бога. тоест той трябваше да стигне до смирение. И самият Христос, когато извика апостол Павел и му говори, въпреки че можеше да му отвори очите и да му покаже пътя към съвършенството, вместо това го изпрати при Анания и му заповяда да научи пътя на истината, като каза: „Стани и иди в града, и те ще ти кажат какво трябва да правиш“ (Деян. 9, 6). успех в духовния живот, за да не се тълкува лошо това, което се говори добре за Павел и да не стане пример за своеволие, защото всеки иска да бъде напътстван от Бога към истината, както Павел, а не от отците. И ако това е така, тогава можете да научите не само от казаното, но и от това, което този апостол показва с действията си и той пише за себе си така: „Отидох в Ерусалим да посетя Кифа и Яков и им явих Евангелието, което проповядвам, или може би напразно се трудя или съм се трудил“ (гл. 1, 18; 2, 2), въпреки че от силата на знаменията и чудесата, които той извърши, става ясно че е бил придружен от благодатта на Светия Дух. Кой ще бъде толкова горд и арогантен, че ще следва собственото си мнение и разбиране, когато апостол Павел – избраният съд – иска съвет от онези, които преди него са станали апостоли, и от това става ясно, че Господ не открива пътя на съвършенството на никого, но пророкът казва: “Попитай баща си и те ще ти кажат” (Второзаконие 32:7). крайностите са еднакво вредни: прекомерното гладуване, пренасищането на стомаха и прекомерният сън, както и всички други излишества. Виждали сме такива, които не са били победени от лакомия, но са били победени от прекомерен пост, и те сами са се обърнали към лакомия, изтощавайки се с пост. И аз самият преживях нещо подобно, защото се въздържах от храна толкова много, че не изпитвах желание да ям: не ядох нищо два-три дни и изобщо не бих искал никаква храна, ако другите не ме бяха карали да ям. И под влиянието на дявола толкова много сън излезе от очите ми, че изобщо не спях и молех Господ да ми даде дори малко сън. Страдах повече от това, че не можах да ям и да спя, отколкото от напълване на стомаха и дълъг сън.” Моисей, така че ние, като се възползваме от тях, да прославим Господа, който дава такава мъдрост на онези, които се боят от Него. Той обича честта и властта завинаги. Амин. Константинопол беше достоен град за преподобния Нил и божествената Златоуста беше негов наставник. Годината, когато той поиска да се яви, е 442. Той беше от добро семейство и много богат и епископ в своя град. Но като дойде на планината Синай, той избра аскетичен живот. Той остави след себе си множество писания, пълни с духовна мъдрост и неописуема благодат. От тях събрахме Словото за молитвата и поста, разделено на 153 глави Наистина изцежда сладостта на меда, амброзията и нектара и носи този много полезен плод. Мъдрият Фотий също споменава това в 201-во мъчение на страница 266, като казва: „Словото и монахът Нила, разделени на 153 глави. В тях божественият човек обяснява пътя на молитвата. Има много други неща, които свидетелстват за неговото изключително съвършенство в делата и силата в думите.”